Има ли градация в просветлението или просветлението или го има или го няма? Тези две твърдения изглеждат като взаимоизключващи се, но дали е така в действителност? Хайде да разберем как стоят нещата с тези непрости на пръв поглед въпроси.

Първа гледна точка – в просветлението няма нива – подразбира, че то или го има или го няма и това твърдение е вярно, но само в своя собствен контекст. Това е като не можеш да бъдеш „малко бременна“, ти или си бременна, или не. Т.е. строго погледнато не можеш да бъдеш „леко“ или „почти“ просветлен.

Просветлението по своята същност, означава осъзнаване и преживяване на недвойнствеността, Единството, което е описано по-подробно по-нататък. Ако това осъзнаване и преживяване не е постоянно и непоклатимо, дори в дълбок сън без сънища, то това е непълно (не окончателно, не абсолютно) просветление. Много често се случва човек да достигне духовно освобождение и после (или при това) да получи проблясък на просветление (кратковременно или по-продължително преживяване и осъзнаване на недвойнствеността), но после самото преживяване преминава, макар и осъзнаването за недвойнствеността да остава. Да, това е било просветление, но кратковременно.

Пълното просветление предполага непрекъснати и стабилни преживявания на Единството, което в някои практики се нарича четвърто състояние, турия[1], постоянно състояние на осъзнаване; това е непрекъсна сат-чит-ананда (вечност-осъзнатост-блаженство), което не прекъсва нито за миг, дори и в сън със или без сънища. На това ниво се намират много малко хора, около 10, и много от тях са неизвестни на света, защото те дори не говорят за това. Всички останали стотици хора, които наричат просветлени и които провеждат сатсанги или пишат книги, в действителност не се намират перманентно в това състояние на недвойнственост – просто те са имали проблясък на просветление, те са осъзнали Единството (а това състояние е толкова мощно и освобождаващо, че е невъзможно да се забрави), но постоянно преживяване на недвойнствеността  няма все още при тях. Към тези хора в дадения момент се отнасям и аз, авторът на този текст и на сайта. След духовното пробуждане (разтъждествяване с тялото-ума-личността) имаше кратковременен проблясък на просветление: имаше преживяване и осъзнаване на недвойнствеността. Този опит – преживяване на Единството – не беше дълбок, но беше достатъчен, че да развенчае илюзията за дуалността. Осъзнаването на дуалността остана, но преживяването си отиде. Това не е окончателно просветление. По-подробно може да прочетете в статията „За себе си“

Втората гледна точка – има нива в просветлението – също е вярна, просто са необходими пояснения. Тази гледна точка, в действителност, не противоречи на първата, и сега ще разгледаме този момент по-подробно.

Нива на съзнание, осъзнатост, вибрации на човека

Ще започнем с това, че съзнанието на човека, в зависимост от неговата чистота или замърсяване с илюзии (отъждествяване, запрограмираност и т.н.), може да се изобрази със помощта на нива. На върха е Чистото съзнание (сат-чит-ананда), а най-долу – почти пълното отсъствие на самоосъзнаване (страдание). В зависимост от това доколко човек се занимава със самоизследване, самопознание, различни духовни практики, той очиства своя ум от натрупания боклук и негативи, и нивото му на съзнание постепенно се повишава. Очистването на съзнанието води към духовно пробуждане, а след това (или понякога едновременно) – към просветление, временно или в по-редкия случай - окончателно.

Всяко ниво на съзнание е също и ниво на вибрации, и степен на осъзнатост. Понякога казват, че съзнанието на човека вибрира на определени честоти или има енергийни характеристики, или отличителни свойства. Това е лесно да се разбере, разглеждайки емоциите и чувствата,  - някои от тях се възприемат като приятни позитивни вибрации, а други – като неприятни, негативни. Степента на осъзнатост пряко зависи от това какви вибрации той преживява в даден момент. Това са свързани помежду си явления, те са взаимозависими както двете страни на една монета.

Научно е доказана взаимовръзката между нивото на съзнание на човека и честотата на мозъчните му вълни, с помощта на ЕЕГ (електроцефалограма). В обикновеното състояние на бодърстващ човек преобладават бета честотите, 13-14 Херца и повече, което е необходимо за бърза обработка на информацията и жизнената дейност, умът е концентриран и напрегнат. В медитативните състояния, когато не се изисква активно анализиране, вземане на решения и действия, мозъчните вибрации спадат до 8-13 Херца, това е алфа честота, умът се успокоява и отпуска. При просветлението преобладават бавните тета вълни, 4-7 Херца, тъй като съзнанието се съсредоточава върху себе си, умът не се задейства, няма нужда от него, макар и да възникват мисли. Във Висшите състояния на Битието, в тишината на Присъствието, където няма мислене, тета вълните се забавят до 2-3 Херца. Така виждаме, че състоянието на съзнанието и активността на мозъка са тясно свързани: колкото по-спокоен е мозъкът, умът, толкова по-високи духовни нива са достъпни на човека. Затова различните спокойни медитации или отпускане и съзерцание успокояват ума и повишават осъзнатостта на човека, предизвиквайки умиротвореност, блаженство и безметежност.

В статия „Нива на съзнание“ бе показана таблица, която изобразява градацията на осъзнатостта и вибрациите на човека. За по-пълно разбиране препоръчвам да се прочете тази статия. Ето как това изглежда:

Тук виждаме, че в зависимост от текущото положение по скалата, човек възприема света по един или друг начин, изпитва едни или други вибрации (емоции, чувства) и притежава съответното ниво на осъзнатост, което непосредствено влияе на поведението му и последствията от неговите действия.

Долната част на скалата изобразява негативния диапазон, горната – позитивния, а нивото 200 е границата, чието пресичане (в процеса на еволюцията на съзнанието) е важен етап по духовния път. Всичко това е подробно описано в книгите на Дейвид Хокинс, който е изследвал сферата на съзнанието и своя опит на просветление (и не само своя) от научна гледна точка, посветил на това повече от 30 години, в резултат на което имаме и таблицата, и научния тест, с помощта на който могат да се проверят всички тези данни.

Както виждаме, на ниво 600 ние вече постигаме покой и блаженство, Бог се възприема като Всеобхватно Битие, а живота – съвършен. С други думи, това е първото ниво, на което се осъзнава Единството, недуалността, трансцедентността, Истината, Съзнанието на Бога. Това е и първото ниво на просветлението, за което доста подробно е разказано в книгата на Дейвид Хокинс „Очите на Аз-а, от които нищо не е скрито“. На ниво 600 се разтваря илюзията на дуалността, напълно изчезват лъжливите отъждествявания с тялото, ума, личността; игровите роли на егото, включително личните желания, цели, разочарования и всички останали проявления и последствия на егоизма. Остава осъзнатостта и вечното блаженство. Всичко това е подробно описано в книгите на автора.

В дадената таблица виждаме, че нивата над 600 не са разписани подробно, но тяхното описание и калибровка намираме в една от последните книги на автора, посветена на висшето състояние на просветление – „Аз: реалност и субективност“.

Нива на просветление по Дейвид Хокинс

Също така има сфери на Божествени Състояния, които са недостъпни за преживяване при наличието на тяло, и намиращи се по-високо от 1000. Например, 50000 и повече е нивото на Архангела.

По този начин, всичко, което се намира на ниво на съзнание 600 и повече – това е просветление, тъй като там вече няма его и дуалност, но както ще видим, това е целия диапазон на висшите вибрации.

За да разберете по-добре нивата на съзнание и просветление, препоръчвам книгите на Дейвид Хокинс:

„Сила против насилие“ – основна книга, запознаване с таблиците и описание на еволюцията на съзнанието.

„Очите на Аз-а, от които нищо не е скрито“ – подробно описание на просветлението, ниво 600.

„Аз: Реалност и субективност“ – от 600 и по-високи.

(Това е трилогия, описваща нивата на съзнание)

„Отпускане. Пътят на предаване“ – съдържа практики за повишаване на вибрациите и осъзнаване.

„От отчаяние към просветление“ – подробно научно описание на различните аспекти на всяко ниво.

„Откриване на божественото присъствие“ – още една забележителна книга по темата.

http://pro-svet.at.ua/index/urovni_prosvetlenija/0-161

Превод Таня Темелкова

[1] Турия е ведантическо понятие за състояние на чисто съзнание или преживяване на крайната реалност. Турия е четвъртото състояние на съзнанието, което обхваща и надминава трите обикновени състояния: будно състояние (джаграт, отговарящо на сатва гуна), сън със сънища (свапна, отговарящо на раджас гуна) и дълбок сън (сушупти, отговарящо на тамас гуна). Първите две състояния не са истински преживявания на реалността поради двойствените им природи на субект и обект. В състоянието на дълбок сън без сънища няма възприятие на обекти, но интелектът е обвит в тъма (тамас). Азът (атман) е независим от трите обикновени състояния на съзнанието, той е винаги сат-чит-ананда, съществуващ, съзнателен и блажен. Дълбокото осъзнаването на тази истина, не просто на интелектуално ниво, предполага навлизане в четвъртото състояние, турия.

Съзнанието е постоянен фактор, който не се влияе от присъствието или отсъствието на обекти на възприятие. Съзнанието няма нужда да бъде разкрито от друго съзнание, то само се разкрива. Всичко се представя на съзнанието и се разкрива от него, но самото съзнание не се представя пред нищо друго. То никога не е обект по отношение на субект. То е в основата както на обекта, така и на субекта. То е четвъртото състояние, турия, Брахман.