Нека днес да направим преглед на следните идеи:

1. (31) Аз не съм жертва на света, който виждам.
Как мога аз да бъда жертва на един свят, който може да се преодолее напълно, ако реша
това? Моите вериги са разхлабени. Аз мога да ги отхвърля само ако поискам. Вратата на Затвора е
отворена. Мога да си тръгна просто като прекрача през прага. Нищо не ме задържа в този свят.
Само желанието да остана ме държи като затворник. Ще се откажа от безумните си желания и ще
поема най-сетне към светлината.

2. (32) Аз съм създал света, който виждам.
Аз съм създал затвора, в който се виждам. Трябва само да си дам сметка за това, и съм
свободен. Заблуждавал съм се, като съм мислел, че е възможно да поставя в затвор Сина Божи.
Това убеждение е горчива заблуда, която не желая повече. Божият Син трябва да бъде свободен
завинаги. Той е такъв, какъвто Бог го е сътворил, а не това, в което го превръщам аз. Той е там,
където Бог желае да бъде, а не където аз си мислех да го затворя.

3. (33) Съществува и друг начин да се погледне на света.
Тъй като целта на света не е тази, която аз съм му приписвал, трябва да съществува друг
начин да се погледне на него. Аз виждам всичко, обърнато с главата надолу, и мислите ми са
противоположност на истината. Аз виждам света като затвор за Божия Син. А това означава, че
той сигурно е и място, където Божият Син може да получи свободата си. Аз желая да Погледна
света такъв, какъвто е и да го видя като място, където Божият Син намира своята свобода.

4. (34) Мога да видя мир вместо това.
Когато видя света като място на свобода, аз разбирам, че той отразява Божествените закони,
а не принципите, които аз съм му наложил. Ще разбера, че в него преобладава мир, а не война. И
ще почувствам, че мирът обладава и сърцата на всички, които споделят тази гледна точка заедно с
мен.

5. (35) Моето съзнание е част от Божието. Аз съм истински свят.
Когато споделя мира на света със своите събратя, започвам да разбирам, че този мир
произтича от дълбините на собственото ми същество. Светът, който виждам, е приел светлината
на моята прошка и ме озарява в отговор със своята прошка. В тази светлина започвам да виждам
онова, което илюзиите по отношение на собствената ми същност са скривали от мен. Започвам да
разбирам светостта на всички живи същества, включително и на себе си, и тяхното единство с мен
самия.